понеделник, 15 март 2010 г.

Да имаш море

И тъжно ми става. /понякога искам/
да седна в ръцете ти, да помълча.
Но се отказвам. Жестоки са истините,
че съм далече от всяка ръка.

И тъжно ми става.
/понякога чакам/
в кризисни точки да стъпиш до мен.
Но после се сещам. И се отказвам.
Далеч ти не ходиш, а имаш море.


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар