И тъжно ми става. /понякога искам/
да седна в ръцете ти, да помълча.
Но се отказвам. Жестоки са истините,
че съм далече от всяка ръка.
И тъжно ми става. /понякога чакам/
в кризисни точки да стъпиш до мен.
Но после се сещам. И се отказвам.
Далеч ти не ходиш, а имаш море.
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар