Не ме обича дивият ти път
и /винаги!/ със мен те разминава.
А аз, по детски, къс по късче плът,
да го подлъжа, всякъде оставям...
В небето ти! Където на ята
волните ти ветрове се вливат,
в морето и във твоите недра,
но никой път от мене не намираш…
даже дъх! Да дишам вече спрях.
/"така ще заблудя го" си помислих/
Не помня много. В тъмно се топя…
Парченце плът и сянка на мечтите ти!
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар