понеделник, 15 март 2010 г.

Загубване

Не ме обича дивият ти път
и
/винаги!/ със мен те разминава.
А аз, по детски, къс по късче плът,
да го подлъжа, всякъде оставям...

В небето ти! Където на ята
волните ти ветрове се вливат,
в морето и във твоите недра,
но никой път от мене не намираш…

даже дъх! Да дишам вече спрях.

/"така ще заблудя го" си помислих/
Не помня много. В тъмно се топя…

Парченце плът и сянка на мечтите ти!


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар