/Но/Няма под краката ми земя.
Да би се спряла някога под мене,
аз бих застанала на длан,
за да не тъпча гордостта и’ тленна.
/Но/ Няма във очите ми небе.
Аз бих отворила ги като миди,
само то у тях разляло се да бе,
щеше в мене цялото да диша, като книга.
/Но/ Няма до ръцете ми гора.
Да би се тя протегнала по пръстите,
аз бих я напоила със кръвта
на вените си, дето Пролет ги е кръстила.
/Но/ Няма. И не може. Де да бе…
Тялото ми Истина, която
има смисъл, право и сърце,
да виждах можеше Земята ни.
28.02.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар