четвъртък, 18 март 2010 г.

Ревност

Тя е хищна, но тиха… ще кажеш – дълбока,
а ми се струва повърхностна.
Прилича на Обич и много на Болка
и я прихванах по въздуха.

Дали, че си вятър, това ми се случи…
Или пък стана случайно?!

/не зная/ Но, вярвай, напомня на Мъка
и пари със сила на Тайна.


2008 г.

1 коментар:

  1. Страхотен стих, изключително точен и силен, благодаря ти! Дано не изпитваш такива чувства, а само ревностно да те обича животът...

    Ето моя коментар по темата:

    Ревност

    На Ая

    Тя приспива душата в съмнения
    и ни буди несигурни, слаби.
    Тя ни праща лъжливи видения
    и в реки непрогледни ни дави.
    И ни сграбчва сърдито за гърлото,
    ако флирта със нея прекъснем.
    И опитва - самотна, отхвърлена -
    с нова сила във нас да възкръсне.


    С упоритост на троскот в сърцата ни
    свойте корени жилави впива.
    Тя ни прави по-зли, непризнателни
    и ни пречи да бъдем щастливи.
    И измисляме хиляди поводи
    да преследваме чужди желания.
    Съчиняваме всякакви доводи
    да изкопчим горчиви признания.
    Подивели, света преобръщаме,
    сякаш ад под краката ни пари.
    След това уморени се връщаме
    в тъмнината на свойте кошмари.


    Миг внимание търсим, но всъщност
    само присмех и жал предизвикваме.
    И въртим се в печална окръжност,
    със чиято безизходност свикваме.
    Свойте пагубни чувства подклаждаме,
    ден след ден тъжен филм режисираме...
    Помъдрели от обич се раждаме.
    Оглупели от ревност - умираме!


    2007, 30 април

    из ВАНИЛЕНО НЕБЕ, 2007

    ОтговорИзтриване