Тя е хищна, но тиха… ще кажеш – дълбока,
а ми се струва повърхностна.
Прилича на Обич и много на Болка
и я прихванах по въздуха.
Дали, че си вятър, това ми се случи…
Или пък стана случайно?!
/не зная/ Но, вярвай, напомня на Мъка
и пари със сила на Тайна.
2008 г.
Страхотен стих, изключително точен и силен, благодаря ти! Дано не изпитваш такива чувства, а само ревностно да те обича животът...
ОтговорИзтриванеЕто моя коментар по темата:
Ревност
На Ая
Тя приспива душата в съмнения
и ни буди несигурни, слаби.
Тя ни праща лъжливи видения
и в реки непрогледни ни дави.
И ни сграбчва сърдито за гърлото,
ако флирта със нея прекъснем.
И опитва - самотна, отхвърлена -
с нова сила във нас да възкръсне.
С упоритост на троскот в сърцата ни
свойте корени жилави впива.
Тя ни прави по-зли, непризнателни
и ни пречи да бъдем щастливи.
И измисляме хиляди поводи
да преследваме чужди желания.
Съчиняваме всякакви доводи
да изкопчим горчиви признания.
Подивели, света преобръщаме,
сякаш ад под краката ни пари.
След това уморени се връщаме
в тъмнината на свойте кошмари.
Миг внимание търсим, но всъщност
само присмех и жал предизвикваме.
И въртим се в печална окръжност,
със чиято безизходност свикваме.
Свойте пагубни чувства подклаждаме,
ден след ден тъжен филм режисираме...
Помъдрели от обич се раждаме.
Оглупели от ревност - умираме!
2007, 30 април
из ВАНИЛЕНО НЕБЕ, 2007