Остаряла е ранената ми рокля.
Тя не помни вече босите крака
и стъпчици, които към леглото
тичаха с девича лекота.
Тя не вижда вече белите завивки,
не познава аромата на мечти,
който сгушваше в гърдите си,
помисляйки надежди и звезди.
Не намира вече старата ми рокля
своя топъл и уютен гардероб
от хартийчиците цветни на живота,
скрит във другия /пепеляв/ живот.
И не плаче днес ранената ми рокля
за любовите и младите треви.
Тя забравила е как се гази в мокрото
и пресъхнала е в морните очи.
20.02.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар