четвъртък, 18 март 2010 г.

На/д/живяване

Остаряла е ранената ми рокля.
Тя не помни вече босите крака
и стъпчици, които към леглото
тичаха с девича лекота.

Тя не вижда вече белите завивки,
не познава аромата на мечти,
който сгушваше в гърдите си,
помисляйки надежди и звезди.

Не намира вече старата ми рокля
своя топъл и уютен гардероб
от хартийчиците цветни на живота,
скрит във другия
/пепеляв/ живот.

И не плаче днес ранената ми рокля
за любовите и младите треви.
Тя забравила е как се гази в мокрото
и пресъхнала е в морните очи.


20.02.2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар