четвъртък, 18 март 2010 г.

Между приятели

Аз мога да бъда. Най-добрата приятелка...

Свил се е здрачът в краката ми
и само с луни строя ти параклис,
там да събираш устата си,

които си пръснал по всевъзможни
Любови
/как беше последната?
Нервна? Целува ли често ръцете ти
в опит да помниш я с белег?/.

Недей да мълчиш, имам нужда от знание

/за теб трябва том на напиша,
който не свършва с корицата задна,
а само с безкрайни въздишки/...

На твоите феи, магьосници, вещици
по свещичка една ще запаля
и дано да им стигне. Те, изневерите
не познават светлите стаи.

Но само мълчиш. Трепери в ръката ти
единствена, молеща свещ
и с меките устни шепнеш в косата ми

“На сърцето ми близка и на душата,
Приятелко…
дали молитвата ще разбереш?!”


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар