понеделник, 15 март 2010 г.

Угасени светулки

Не си отивай!
/де да вярвах в “сбогом”/
Целувам тихо твоите клепачи…
В полунощ
с тъгата си огромна.
На миглите ти с мигли ще поплача.
Незрението
в теб ще се разтвори.
Облачета звезден прах, светулки.
Само малко

/повече е Много/
да ме видиш /как сълзи цигулка/.
Тръгваш…
и на прага ми изправен
с кърпичка от спомен
/в кръпки цяла/
попиваш мойте мигли
със “Прощавай!”…

/светулков мрак/ В “сбогом” де да вярвах…

/но не вярвам/


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар