четвъртък, 18 март 2010 г.

Разпяваш ме /под тебе да мъркам/

Теб съм стиснала в шепи.
/ти по кожата париш/
С студа на снежинки по детски уста.

Имаш вкус на обичане.
Приличаш на странник,
а следите от стъпките ти
са в мойта сълза.

Която трепери…
При звън на камбана

/сърцето ми/. Днеска
отново разби

и се разлюля
да се оправдава…

Недей се познава!

/отново си Ти/

Както винаги.
Стига...
стените ми удар.
Не обичам
/е/ църкви,
а палиме свещи…

/и за теб си помислих/
когато се молех.
Да бъдеш свободен.
Да бъдеш насрещен.

...на всяка ми крачка.
Обичам да падам
само в ръцете ти.
Ангели снежни
с детска наивност
щастлива да правя
и да съм усмихната
право в сърцето ти.

Преливаш от шепи
с морска дълбокост.
Танцуваш във вените,
в косите ми...
Звън!

И ето те там.
Проблясък
/най-ярък/
преди да потъна
в раз/редения сън.


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар