понеделник, 15 март 2010 г.

И защото Ти /Човек/

на майка ми


И защото ти човек
си ме поискала, родила,

Човек си ме живяла,
такъв си ме погребала,

изпращам ти звездите,
нощем теб да те завиват

и мъка да удавят ти
в човешките тешения.

И защото си будувала,
кога била съм трескава

от болести /вина,
любов или пък скръб/,

ти пращам месечината
със сребърна си прежда

да ти сплете човешката
опора за гърба.

И защото ти си пяла ми
усмивки и обятия,

кога била съм тъпкана,
обидена, боляща,

аз пращам ти Вечерницата
/моето разпятие/

да крепне ти сълзите,
стените, празнотата им.

И защото съм изстинала,
заровена, мълчаща,

от никого не търсена,
никому потребна,

на теб ти пращам /всичко/
аз човещината си…


Ти Човек си ме родила,
живяла и погребала…


10.01.2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар