понеделник, 15 март 2010 г.

в N ера (1)

на моята Венера

Снегът ти е девствен и цял.
Белотата му птици осейват
с осанки на сладка печал,
коя към сърце ти посегва.
Не пуска. Парк, козирка,
щипки в ръцете ти скрежни...
А ти се усмихваш така,
както детенце поглежда
цветните, пълни дъги
и смее се звънко, сърцато.
Пътуваш.
/по-скоро летиш/
Всяка стъпка ти е Свободата...


07.01.2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар