на моята Венера
Снегът ти е девствен и цял.
Белотата му птици осейват
с осанки на сладка печал,
коя към сърце ти посегва.
Не пуска. Парк, козирка,
щипки в ръцете ти скрежни...
А ти се усмихваш така,
както детенце поглежда
цветните, пълни дъги
и смее се звънко, сърцато.
Пътуваш. /по-скоро летиш/
Всяка стъпка ти е Свободата...
07.01.2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар