Небето заръси снежинки,
облече дърветата в шуби.
Наоколо чиста магия
/нашепваща захарни думи/
застъпва във такта на песни,
съшити от топли усмивки,
целуна челото на всеки,
а мен ме направи Щастливка.
И ето ме – жива, гореща,
с ритъмче ручей планински –
аз преоткривам сърцето си.
Ставам човечна и истинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар