понеделник, 15 март 2010 г.

Миг/ване/

Отпускам се в ръце на нощна лампа,
която мига бегло в коридора.
И мисля си, че тук си
/не за кратко/,
и, струва ми се, с тебе си говоря...

Как навън ще съмне като изгрев
на някаква неистинска вселена.
Ти си стигнал тука, моят прилив,
аз съм ладия в водите уловена.

И не ща да бягам, нека ме полюшват
твоите очи
/с вълни и нежност/.
Коридорът светло е напълнен
с моето усещане - химера.

Още миг и няма ги очите...
Вън е ден
/един случаен отлив/,
който ми отнема теб с намигване...
и дланите
/на лампа/ се пробождат.


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар