петък, 12 март 2010 г.

Към тебе по вятъра стъпвам

на сестра ми

Щом бледата свещ на луната
през тихи прозорци засвети,
гласът ти ме води. Нататък.
Изпускам света от ръцете си...

И трепват безсънно стъклата.
От звънкия меденен шепот.
Роси ми дъхът стъпалата,
сетивата цъфтят неусетно.

Да стигнат най-свежи в косите ти,
където свещта ще угасне
и светът ще се върне в ръцете

/самотно/ изгряващ. Прекрасен...


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар