На парапета ако стъпя –
без протягане!
Ръцете си вържете с слепотата!
Аз трябва да опитам
- хлъзгав камък,
почти е като този по лицата ви!
И правя крачка,
циркът е притихнал,
всеки дъх се секва акробатно.
Часовник чувам…
трака, най-подир
стрелките му, отпускам си крилата
/ръцете ми!/
оказаха се къси,
празни, недостойни да политна…
Под мен недейте
дълго да се кръстите…
ВАС повече не бих могла да ви обикна!
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар