четвъртък, 18 март 2010 г.

/а именно/ Защо ти позволих да ме докосваш

Дяволски самотни са ми тръпките.
Той дълго е далече. Като вятър.
Винаги в сърцето ми се скита.
А Ти ме изненада. И разплака.
С топлата прегръдка на три рози.

/техните бодли са в твойте пръсти/
А именно… защото са самотни,
дяволски самотни са ми тръпките…

***

Дяволски самотни са ми тръпките
и, вярвам, че горча ти по устата,
а те са меки. Нежни са. Поръсени
с дъгите на влюбчивия мечтател…


Март 2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар