понеделник, 15 март 2010 г.

Събота

Натроши ме на кристали в ден на Събота,
когато всеки мисли, че почива.
Аз имам още много от Несвършеното
и въпреки това ще си отивам.

Където и да е. Накрая мощите,
които все изтичат от телата,
в мене ще се спъват
/пак във Събота/,
Почивките наяве ще разклатят

от твърдите си ярости, че мога
да си ида и когато не е редно.
Защото смея и от страх да съм самотна
скачам право
/на парчета/ във неверите,

които знаят - никой в Събота не тръгва
към своите свободни, други дни.
На място и изкуствата се връзват
в разходки между четири стени…



Аз прескачам право в сляпата Неделя.
По кристалите пътека ти оставям.
Въже от камък и... недей се влюбва в мене.
Понеделник е Денят на мойта стая!


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар