Помисляй ме. С очите ме помисляй,
за да ме видиш в счупения ден.
Прелетя към тебе ранна птица.
Усмихваш се. С дъгите на момче.
И е небето като на погача,
зачервила се от греещата пещ.
С очите ме помисляй. Да не /плачат/
допуснеш залезът да спре.
Кое?! Съм аз в дълбоките зеници...
Морето от негазена трева.
Безкрайната поляна от вълните.
Или пясъчната топла синева.
А не е важно да ти бъда всичко.
Надявам се, че ти ще разбереш…
Помисляй ме! С очите ме помисляй
преди да охладнеем. Като свещ.
26.02.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар