четвъртък, 18 март 2010 г.

Помисляй ме /поискай ме!/

Помисляй ме. С очите ме помисляй,
за да ме видиш в счупения ден.
Прелетя към тебе ранна птица.
Усмихваш се. С дъгите на момче.

И е небето като на погача,
зачервила се от греещата пещ.
С очите ме помисляй. Да не
/плачат/
допуснеш залезът да спре.

Кое?! Съм аз в дълбоките зеници...
Морето от негазена трева.
Безкрайната поляна от вълните.
Или пясъчната топла синева.

А не е важно да ти бъда всичко.
Надявам се, че ти ще разбереш…
Помисляй ме! С очите ме помисляй
преди да охладнеем. Като свещ.


26.02.2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар