понеделник, 15 март 2010 г.

Прегърнато слънце

на Niksy

Така си близък на душата ми, Чист лъч.
Недей се мята в паяжини нощни.
Нима не сещаш как горчи дъждът,
когато тръгваш от душата си изгонен.
Още…

Първи стъпки и отеква скръб.
Не се препъвай във моряшки възли.
Ти си този, който ги е чул
как се молят и болят да ги развържеш.
Не се теши с въжета край лъчите си.
Не е право, не е на сърцето
да го пробождаш с четири стени
и всяка да го блъска у насрещната.
Недей угасва, колко си красив!
Отвътре пълен с толкова надежди…
Като гарван с черен дъждостих
не се отказвай облак да преследваш,
че той е в теб. Бялото му лее се
и снегът надолу се увлича.
Мек и лек. Като капки езерни,
които чисто, като слънцето, обичат.
Така си близък на душата ми, Чист лъч.
Недей се мята в паяжини нощни.
Нима не сещаш как горчи дъждът,
когато тръгваш от душата си изгонен.
Още…


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар