четвъртък, 18 март 2010 г.

Да се греши е...

Зейнала е между пръстите ми пропаст
/където са били косите ти/. До вчера.
Оглеждах се в два кестена. Дълбоко.
И още в тях с душата си треперя.

Болят ме изгревите
/с цвят на твойте устни/
и шията ми сякаш още пари...
Капва глас - любима нощна музика
с твоя аромат върху дланта ми.

И мойто име. В меките ти нотки
как стои на мястото си. Тежко...
Шири се сред пръстите ми пропаст

/където бил си/. Липсваш ми!

...човешко.


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар