Зейнала е между пръстите ми пропаст
/където са били косите ти/. До вчера.
Оглеждах се в два кестена. Дълбоко.
И още в тях с душата си треперя.
Болят ме изгревите /с цвят на твойте устни/
и шията ми сякаш още пари...
Капва глас - любима нощна музика
с твоя аромат върху дланта ми.
И мойто име. В меките ти нотки
как стои на мястото си. Тежко...
Шири се сред пръстите ми пропаст
/където бил си/. Липсваш ми!
...човешко.
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар