Ти не ме четеш. Не ме обичаш.
Дори не ме посочваш за човек.
В каквото и да се обличам
/усмивки, сълзи, тишина.../за теб
аз съм просто „твоето момиче”.
Нямам друго име. Светлина
струи от твойте устни безразлично
и стряскащо уверено. Сега
не знам дали съм тъмна. Но обичам.
Какво като наопаки живея?
Дума няма - „твоето момиче”
и днес във ъгъла ще оцелее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар