Ручеи

Свежото небе се е излегнало
да гледа как е хубава земята.
Тичат бистро речните му ручеи
по линиите дълги на ръката и’
и се спират при две обли китки
меки като капчици. Целуват
ги една след друга /и обичат,
и обичат, и не сещат се за друго/
После галят рохкави косите,
сплетени със пролетни цветя,
живи и със вятър. Струни вихърни
поникват във телцето на трева
стрък по стрък и туфичка след туфа.
Как ухаят черните коси
на земята
в час на утро
и на пролет
и искри
детската усмивка на живота
в устните на топлата зора
...сякаш че букети са короните
пълни /като хорски сърчица/