Подарил си ми облак. С опашка.
За нея надежди завръзвам,
а с тях по усмивки ти пращам
тъгата си, малко прибързано...
Но в твоя часовник е Времето,
което за мен не достига:
бера ли цветя – ще увехнат,
затичам сърцето – и спира
...когато ми трябва да дойде/ш/,
защото нуждая се – няма/ш/,
когато потърся – закон е –
все да /по/падам на камък...
И удрям, и дращя, и тихо
във себе си моля – да вляза,
но в твоя часовник е Силата,
което със липса белязва...
Подарил си ми облак. Да зная,
че може добро да е Времето,
но в белия цвят разпознавам
празното щастие; мерим го
твоят часовник и аз /сме/
18 Декември'08
Kолко много само се радвам ,че си направи блог. Така за пореден път преоткривам колко добра поетеса си, Нелче.
ОтговорИзтриване