събота, 11 април 2009 г.

Хвърчило

Подарил си ми облак. С опашка.
За нея надежди завръзвам,
а с тях по усмивки ти пращам
тъгата си, малко прибързано...
Но в твоя часовник е Времето,
което за мен не достига:
бера ли цветя – ще увехнат,
затичам сърцето – и спира
...когато ми трябва да дойде
/ш/,
защото нуждая се – няма
/ш/,
когато потърся – закон е –
все да
/по/падам на камък...
И удрям, и дращя, и тихо
във себе си моля – да вляза,
но в твоя часовник е Силата,
което със липса белязва...
Подарил си ми облак. Да зная,
че може добро да е Времето,
но в белия цвят разпознавам
празното щастие; мерим го

твоят часовник и аз
/сме/
18 Декември'08

1 коментар:

  1. Kолко много само се радвам ,че си направи блог. Така за пореден път преоткривам колко добра поетеса си, Нелче.

    ОтговорИзтриване