Един живот със тебе преживяхме
колко още ли ще издържим,
то Любов като любов да беше – щяхме
тихо до сърца да я лежим,
а то ни се желае да крещиме
аз в твоето, ти в моето. Лице,
което свети като огън силно
и което е надежда като свещ,
то не се забравя, не угасва -
/искам да извикам, че горя
от твоето обичане - напразно е.../
от толкова Любов не бих могла
...имам сили само да прошепна
Ти си ми сърце, надежда /екне/
Ах... ох... всъщност... опитвам се да коментирам...
ОтговорИзтриванеНо понеже не се получава така, както ми се иска , ще го прочета отново. {}