Знаеш ли

Устата ми кървят. От неизказано.
Знаеш ли, че топло те целувам
като кръв, като живот във тялото,
благодарна за това, че съществуваш.
Знаеш ли? Прегръщам те, на пролет
ти мириша и напъпили усмивки
разтварят се от слънчевия допир
на пръстите ти. Знаеш ли? Наивни-
те звезди полагам във очите ти,
та огънчета в твоите да видя
и тупти душата ми от чисти
обич и желание. Щом идваш,
устата ми кървят от неизказано
и целувам те отчайващо горещо,
но как да се заключи в думи
тази трепкаща, влудена течност,
дето сложил си в сърцето ми
от деня, във който топло
като кръв и вкус на вино
ме разцъфна слънчевият допир

на пръстите ти и душата.