Прокарваш цвете по съня ми

По лъчите те усещам и от струна
душата ми на арфа се превръща.
Как успяваш винаги да бъда
с теб различна, но и същата?!
Как го правиш? Да изгряваш,
да прокарваш цвете по съня ми
и клепачите ми жадни
да отваряш с вятър? Да ме съмваш?

Как успяваш... днес не питам,
щом в ръцете ти се вплитат
косите ми и мойта кожа...
Обичам те. И всичко мога.