С малките твърди крилца
отварят те топли чадъри.
Като пролет. С красиви лица
и очи от души пеперудени.
Като лято. Със шум на море
и ласка на пяна вълниста
рисуват /не/обикновени
дъги, сглобени от истини…
И танцуват. С вятърни стъпки.
Сипят гъдел с нежни крачета -
като на дъхове влюбване,
измагьосват по-нови планети,
които проблясват по кожата
и чувстваш се миг, перушинка.
Имат ново Начало във точките
тези човечни калинки.
петък, 10 април 2009 г.
Калинки /Поети/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мисля, че това стихотворение е най-подходящо за сутрешно четене, просто защото бодрия гъдел, който причинява е достатъчен да те усмихне широко, а щом денят започва с усмивка - от това по-хубаво, здраве му кажи! :) (:
ОтговорИзтриване